САМОИЗМЪ̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизмъ̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Измъчвам сам себе си с нещо; самоизтезавам се. Той страдаше за неща, които повечето хора смятаха за напълно нормални. Отсега нататък аз не мога да внеса някаква радост в живота на когото и да е – оставам да живея, за да се самоизмъчвам и да измъчвам, без да ща, онези, които все още искат да мислят за мен. Б. Пенев, ДС, 121. – И изобщо сами виждате, че в София вече нямам никаква работа! – рече той с горчивина и с желание да се самоизмъчва. Ст. Дичев, ПКС 1977, 214. Тая чувствителна съвест кара Яворов понякога да се самообвинява, дори да си приписва всяко зло, за да преживее може би съзнанието на изкупителна жертва. Сякаш има някаква нужда да се самоизмъчва като героите на Достоевски. Г. Цанев, СИБЛ II, 323.